Защо? Целта на Вселената — нашето място в космическото съзнание

Бертран Ръсел написа, че „ смисълът на философията е да стартира с нещо толкоз просто, че да не наподобява заслужаващо да се каже, и да приключи с нещо толкоз парадоксално, че не човек ще повярва ”. Ако е по този начин, най-новата книга на Филип Гоф е схванала същността на философията съвършено – въпреки че резултатът може да ви накара да се чудите дали има такава.

Защо? Целта на Вселената се чете като опит да се аргументира допустимо най-вече неуместни позиции за допустимо най-кратко време. Първо има панпсихизъм, концепцията, че „ съзнанието прониква във Вселената и е нейна фундаментална характерност “. Тази остаряла концепция от дълго време не беше в изгода, само че през последните години се радва на възобновление в академичната философия. Но Гоф отива по-далеч и също по този начин се застъпва за пан-агенциализма - хипотезата, че нищо не е напълно инертно и пасивно и „ корените на свободата на деяние участват на фундаменталното равнище на физическата действителност “. Дори частиците „ в никакъв случай не са принудени да вършат нещо, а са по-скоро склонни, от личната си природа, да реагират рационално на претърпяното от тях “.

Ако ви е мъчно да преглътнете това, това, което следва, ще ви накара да се задавите. Гоф се застъпва за „ хипотезата за избор на стойност “, изказванието, че е толкоз необикновено законите на физиката да са подобаващи за развиването на съзнателния живот, че не може да е инцидентно. Гоф се съгласява, само че отхвърля, че благосклонният Бог е най-хубавото пояснение. Вместо това той има вяра, че самата галактика има вградена цел, чиято разочароващо неразбираема цел е „ рационалната материя да реализира по-висока реализация на своята природа “.

Всичко това способства за последната смела доктрина на Гоф че вселената е съзнателна и работи към задачата да осъществя цялостния капацитет на своето схващане. Радикализмът на този „ телеологичен космопсихизъм “ става явен от внушението му, че „ по време на първата част от секундата Вселената се е самонастроила тънко, с цел да разреши появяването на живот милиарди години в бъдещето “. За да направи това, „ Вселената би трябвало в прочут смисъл да е била наясно с тази бъдеща опция “.

Единственото нещо, което не можете да кажете за тази книга, е, че й липсва упоритост. „ Исках тази книга да бъде както забележителен принос към философията, по този начин и налична за по-широка аудитория “, написа Гоф в предговора. Как е считал, че ще бъде допустимо да направи това единствено за 150 страници, е тайнственост, дълбока като самото схващане. Гоф наподобява има вяра, че неговите причини са елементарни и тяхната годност е явна. Ако наподобява иначе, то е единствено тъй като „ толкоз сме привикнали с концепцията, че науката е премахнала галактическата цел “, че не сме в положение да разгледаме независимо големите доказателства за противното.

Основният способ на Гоф на аргумента е да понижи решението на проблем до две или три благоприятни условия и да твърди, че желаната от него е по-вероятна. Не единствено неговите калкулации на коефициентите са съмнителни, само че и самите избори са съмнителни. Мнозина биха възразили, че има варианти, разнообразни от приемането, че животът е обективно логичен или въобще няма смисъл; че има справедливи фундаментални обстоятелства за това какво има стойност или би трябвало да прегърнем нихилизма; че една система е или съзнателна, или не, без гранични случаи и така нататък Нито пък единствената жизнеспособна форма на материализъм е „ микроредукционизмът “, който твърди, че всичко, което вършат човешките същества, е изцяло несъмнено от главните закони на физиката, настоящи на най-малкото равнище на действителността.

Дори в случай че Гоф е прав, мъчно е да се разбере за какво задачата на Вселената би трябвало да даде на живота ни подобен. Наистина, да имаме вяра, че някой играе безпределно дребна роля в разгръщането на един галактически общоприет проект, прави всеки човешки живот да наподобява нищожен. Значенията, които придаваме на личния си живот, може да наподобяват дребни от позиция на Вселената, само че те са задоволително огромни за нас, галактическите прашинки.

Защо? The Purpose of the Universe? от Philip Goff Oxford University Press, £14,99, 208 страници

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на